България регистрира най-голямото годишно понижение в ЕС на цените на природния газ за бита

България регистрира най-голямото годишно понижение на цените на природния газ за домакинствата в Европейския съюз през първата половина на 2026 г. Спадът от 14,5% поставя страната на първо място по този показател, но статистиката на „Евростат“ разкрива значително по-сложна картина: докато европейският пазар постепенно се отдалечава от последиците на енергийната криза, различията между отделните държави остават съществени, а движението на цените в Югоизточна Европа е далеч от еднопосочно.

Според публикуваните днес данни средната цена на природния газ за домакинствата в ЕС достига 0,1103 евро за киловатчас през януари-юни 2026 г. Това е понижение с 10,2% спрямо второто полугодие на 2025 г. и с 3,5% спрямо същия период на предходната година. Стойността е най-ниската от първата половина на 2022 г. насам. 

България: най-сериозното поевтиняване в ЕС

Впечатляващото при българските данни е не само посоката, но и размерът на промяната. За периода януари-юни 2026 г. цената на природния газ за домакинствата в България е намаляла с 14,5% на годишна база. За сравнение, средното понижение в ЕС е 3,5%. Така България изпреварва всички останали държави членки по темп на поевтиняване.

В абсолютни стойности средната цена за българските домакинства е приблизително 0,0654 евро за киловатчас при 0,1103 евро средно за ЕС. Това означава, че природният газ у нас струва с около 40,7% по-малко от европейската средна стойност. Сравнението обаче трябва да се разглежда внимателно: ниската цена не е автоматично доказателство за по-висока покупателна способност или по-ниска енергийна тежест за домакинствата.

Разликите между държавите стават още по-видими при съпоставяне на крайните цени. Швеция е начело с 0,2201 евро за киловатчас - повече от шест пъти над стойността в Унгария, където е отчетена най-ниската цена в ЕС - 0,0330 евро. Нидерландия е на второ място с 0,1622 евро, а Франция - на трето с 0,1347 евро.

Тези различия не могат да бъдат обяснени единствено с пазарната цена на суровината. „Евростат“ посочва като определящи фактори енергийния микс, диверсификацията на доставките, разходите за мрежова инфраструктура, геополитическата обстановка, данъците и държавните мерки за подкрепа. 

Балканите: различни посоки на ценовата динамика

Особено показателно е сравнението между България, Румъния, Хърватия и Гърция. Четирите държави демонстрират различни тенденции, въпреки географската си близост и частично сходните характеристики на енергийните си пазари.

Румъния и Хърватия се открояват с най-същественото годишно поскъпване на природния газ за домакинствата в ЕС. В Румъния увеличението е 9,3%, а в Хърватия - 8,9%. Това ги поставя на първите две места сред държавите с отчетено поскъпване. Същевременно крайните им цени остават сравнително ниски: 0,0594 евро за киловатчас в Румъния и 0,0502 евро в Хърватия.

Гърция е в противоположната група. Там цената на природния газ за домакинствата е намаляла с 11,3% за година - второто най-голямо понижение в ЕС след България. Така страната се нарежда сред държавите с най-сериозно облекчение на разходите за синьо гориво.

Данъците променят крайната цена

Съществен елемент от анализа е делът на данъците и таксите в крайната цена за домакинствата. През първата половина на 2026 г. той достига 32,1% средно за ЕС, което е увеличение с един процентен пункт спрямо същия период на 2025 г.

Хърватия е особено показателна с най-ниския данъчен дял в ЕС - едва 4,8%. В Нидерландия той достига 55,2%, а в Дания - 50,4%. Това означава, че дори при сходни пазарни условия крайната сметка за потребителите може да се различава значително заради националната данъчна политика.

Показателни са и данните за стопанските потребители. През първото полугодие на 2026 г. България отчита най-ниската цена на природния газ за тази категория в ЕС - 0,0438 евро за киловатчас при средно 0,0616 евро за Съюза. Хърватия и Румъния пък регистрират едни от най-ниските дялове на невъзстановимите данъци и такси за бизнеса - съответно 1,4% и 1,5%.

Тук е важно да се направи разграничение: цените за стопанските потребители не включват възстановимите данъци и ДДС, докато тези за домакинствата са крайни цени с всички данъци и такси. 

Пазарът се връща към сезонната си логика

Данните на „Евростат“ показват и по-широка тенденция - постепенно възстановяване на сезонния модел на цените, характерен за периода преди енергийната криза от 2022 г. Обичайно природният газ поскъпва през второто полугодие, когато отоплителното потребление нараства.

През първата половина на 2026 г. делът на данъците в крайната цена достига 32,1%, докато цената без данъци се понижава до 0,0749 евро за киловатчас - най-ниската стойност след пика през втората половина на 2022 г.

Това е важен сигнал за нормализиране на европейския газов пазар, но не означава, че енергийната криза е заличила структурните различия между държавите.

България се откроява с най-голямото годишно поевтиняване и с най-ниската цена за стопанските потребители. Това е благоприятна статистическа позиция, но устойчивостта ѝ ще зависи от цените на доставките, инфраструктурните разходи и развитието на европейския енергиен пазар.